Традиционната къща
Схеми и скици
Конструктивни детайли
Карта на посетените места
Накратко за Странджа
Странджа планина е разположена в източната част на историко-географската област Тракия между Бургаската низина, Черно море и Източнотракийската равнина. Странджа има три добре очертани била – основното южно било в Турция, граничното Резовско било и ридът Босна, разположен изцяло на българска територия. Южното било, разположено в посока северозапад-югоизток, е изцяло в турска територия и на него се намира най-високият връх на планината – Махиада, висок 1031 m. Граничното било е оградено от долините на Резовска река и Велека и най-високата му точка е връх Голямото градище (710 m) – най-високия връх в Парка и в българската част на планината. На изток и североизток, в географските граници на планината Странджа, е разположен ридът Босна, с най-висок връх Папия (501 m) с излизащите извън границите на Парка разклонения Росен баир и Медни рид.
В долината на Велека, между граничното Резовско било и рида Босна, е разположена историко-географската област Хасекията.
Странджа е планина с хилядолетна история, съхранила в земите и в духовните си пространства наследството на няколко цивилизации.
Най-старите следи от живот в планината – каменни брадви и керамични фрагменти, открити на Ахтополския полуостров, датират от новокаменната и меднокаменната епохи (6 –3 хил. пр. Хр.).
Наричана през вековете Тратонзос, Салмидесос, Монс Астикус, Хемимонт, Парория, по редица причини Странджа остава почти непозната в историко-географско отношение за античния свят. Повече са данните за Странджанското крайбрежие, което през бронзовата и ранножелязната епохи се е наричало Салмидесос.
Като крайбрежна планина Странджа е неразривно свързана с водата и морето. Богатите рудни и мраморни находища и гъстите дъбови гори, доставящи изобилен и качествен материал за строеж на кораби, създават среда за развитие на рударство, на мореплаване и търговия .
Най-старото известно на науката население на Странджа, както и на останалите наши земи, са древните траки. Траките са множество племена от индоевропейски произход, които са се формирали като етнос в средата на второ хилядолетие преди Хр.в земите между Егейско море и Карпатите. Те постоянно воювали помежду си и със съседите си нетраки, което водело до промяна на племенните им територии. Според историците в района на Странджа през различните столетия на първо хилядолетие преди Хр. са обитавали древнотракийските племена тини, асти, скирмиади, а малко по на север мелинофаги и нипсеи.
За пръв път Странджа е включена в българската държава през 705 г. при хан Тервел. Век по-рано планината вече е заселена със славяни, смесили се с многобройното оцеляло тракийско население. След 705 г. в планината вероятно се заселват и прабългарски военни колонисти за охрана на границата.
Окончателното присъединяване на днешна българска Странджа към Родината става след Междусъюзническата война през 1913 г., когато към Царство България са присъединени днешна Царевска и Малкотърновска общини -нищожна част от земите на Странджа и Източна Тракия с преобладаващо дотогава българско население. Останалите зад граница стотици хиляди българи са насилствено принудени да напуснат родните си земи и да приемат бежанската орис в свободна България.
Днес на територията на ПП”Странджа” се намират 21 населени места с около 5000 души население. В границите на защитената територия попадат цялата община Малко Търново, по-голямата част от община Царево и много малка част от община Приморско.
В етнографско отношение населението от територията на Парка принадлежи изцяло към източно-рупската общност.
из: История на природен парк Странджа – сайт на ПП Странджа