Странджа

ТРАДИЦИОННАТА КЪЩА
Схеми и скици
Конструктивни детайли
Карта на посетените места


Връзка между човек, природа и архитектура

За разлика от високопланинските къщи в Родопите или Стара планина, къщите в Странджа не са оградени от високи каменни зидове. За сметка на това самите къщи са устроени по затворен начин така, че всички ежедневни дейности може се извършват без да се излиза навън.

До освобождението през 1917, преобладаващият поминък в Странджа е овцевъдството, докато земеделието се ограничава до малки градинки за нуждите на всяко семейство в дворовете на къщите. Освен къщи, заможните семейства са имали „колиби“ по хълмовете с паша, където мъжете са прекарвали по-голямата част от годината, връщайки са се само за големи празници, сватби и годежи; жените и децата също често отивали „на колибите“.

През 1913 год. е прокарана границата с Турция и странджанци губят голяма част от своите пасища, много от които остават на турска територия. Губят рязко и пазарите за продукцията си и овцевъдството постепенно замира. Жителите се преориентират към горянство (занаяти, свързани с дърводобив и дървообработване) и традиционното за Странджа въглищарство, като земеделието остава само за лични нужди.

Стопанството и ежедневния бит определят пряко устройството на къщите; то се развива успоредно с промените в поминъка и начина на живот.

УЗЕМНИ ТАЛПЕНИ КЪЩa- XVII -XVIII в.

Най-старият тип къщи, от който има запазени единични примери. Състои се от стая с огнище (в‘къщи) и тъмно помещение за добитъка. Изградена е от дъбови дървени талпи или от дървен скелет с плетарка върху каменен цокъл без основи. Прозорци няма, къщата се осветява от големия комин и входната врата.

 

 

 

ПРЕДВЪЗРОЖДЕНСКИ КЪЩИ ОТ XIX век 

Полувкопана или двуетажна, като приземието става дам (обор).
Наличието на втори етаж прекъсва директната връзка с
двора и се появява стоборът, където се изнасят някои домакински дейности, а задното помещение- т.нар. „занца“-става склад за натурии и хамбар.

 

СТРАНДЖАНСКИТЕ КЪЩИ ОТВЪЗРОЖДЕНСКИЯ ПЕРИОД

Къщата е двуетажна и асиметрична. Тя се развива в дълбочина, на анфиладен принцип (влиза се от помещение в помещение, като вратите са в една ос). Стълбището обикновено е на късата страна.
В една къща рядко са живели повече от две семейства и жилищните помещения обикновено са две. Младите при първа възможност се отделяли „на собствено огнище“ – в отделна стая, след което семейството се стремяло да изгради нова къща в рамките на същия двор.

 

Елементи 

Предна къща: Допълнителна стая за младо семейство или за гости. Ако има огнище, то е ъглово.

 

В‘къщи: Основна жилищна стая с голямо пристенно огнище с пещ.

 

Занца (задна къща): склад за натурии и хамбар. Стените не са измазани отвътре за да позволяват проветрение.

 

Стобор: Обслужващ коридор, най-отличителният елемент от странджанската къща. Запазва се през всички етапи на развитие на двуетажната къща. Там са изнесени мивникът и клозетът. Обшит е с цепени дъски, без прозорци, освен малък отвор над мивника. Действа и като топлоизолиращо помещение.

 

 

 

При някои къщи се развива квадратен план със салон и две стаи (напр. в с.Сливарово, Заберново и др.) Най-характерният елемент, стоборът, се запазва.