За проекта

Обхват и етап
ЕКИП
За „Мещра“
В медиите


Водещи проекта:

арх. Мирелла Кафкова – координатор и идеолог на проекта

След наша професионална експедиция в парк Странджа се запознахме с културното многообразие в района. Демографският проблем тук е спомогнал до голяма степен за съхраняването на традиционната архитектура. Професионалният ни интерес ни отведе логично и към майсторите–занаятчии, владеещи знания да строят, реставрират и поддържат с автентични способи тези къщи. Поставихме си амбициозната задача да популяризираме тези умения и да спомогнем за тяхната приемственост.

 

 

арх. Ирина Аргирова – ръководител и идеолог на проекта

Създаването на проекта „Добър ден, Майсторе! Как я построи?“ бе подтикнато от липсата на приемственост между занаятчиите и младите в днешно време, като опит за възстановяването на тази връзка. Уменията и знанията на старите майстори, които са строили традиционните български къщи са част от нематериалното ни културно наследство. Неслучайно избрахме мястото за теренното проучване и работилниците да бъде парк Странджа – като пресечна точка на материално, нематериално и природно наследство.

 

 

арх. Дарина Христова – координатор и дизайнер на сайта

Проектът  „Добър ден, Майсторе! Как я построи?“  цели да изследва спецификите на материалното и нематериалното културно наследство в Странджа. Откриването на майстори  и строители специализирали се в стари традиционни занаяти, цели да припомни и популяризира  ценността им. Запазването на тези знания е изключително важно за запазването на месната идентичност и  защото има какво да извлечем и интегрираме в съвременния ни бит и култура.

арх. Таня Вълканова – координатор и дизайнер на сайта

Запазването на традционните занаяти и най-вече – превръщането им не просто в музеен експонат, а в активна професия за повече хора е важно условие за устойчиво и честно спрямо оригинала опазване. Това е сложен процес, в който е необходимо участието на множество страни – практикуващи, държавни и съсловни организации, общество. С проектът „Добър ден, майсторе! Как я построи?“ се надяваме да стартираме диалога за традиционните занаяти и как те могат да бъдат запазени, съживени и да намерят своето място сред съвременните професии.

 

Николай Маринов- архитект, експерт “Строителство с естествени  материали” от екипа на АСЕМ, обучител, лектор и водещ в проекта.

Проектът в парк Странджа е част от серия теренни проучвания, целящи проучване, документиране и предаване на традиционните строителни техники и занаяти между поколенията любители и майстори. Ценното и характерното на парк Странджа е традиционната Черноморска дървена къща. Ръчното цепене на дъбови дъски, дървените сглобки и конструктивни решения заслужават да бъдат проучени и запазени, за да може това архитектурно богатство да остене и за поколенията след нас.

 

 

Стефан Стянов – архитект, специалист в областта на културното наследство;
обучител, лектор и водещ в проекта

Експедицията ни в Странджа е добра възможност да приложим методологията си за теренна работа в край, богат не само на история и фолклор, но и с изключително запазена в своята автентичност възрожденска архитектура, достигнала до нас благодарение на дългогодишния граничен статут на много от селата, силно ограничавал достъпа до тях.
И в Странджа, както на твърде много други места в България, типичните традиционни занаяти и строителни техники са застрашени да изчезнат заедно с последните стари майстори, но с работата си ще направим всичко по силите си не само да изучим, но и да осигурим приемственост на тези безценни знания.

 

 

Емануела Маринска – архитект

В Странджа дъбравите разказват истории, изворите са свещени, а всяка къща е лична човешка история. Мястото е прекрасно за теренно проучване, защото е запазило много добри примери за традиционната странджанска и черноморска къща, както и някои майстори, все още владеещи старите строителни техники. Много е важно тези знания да се предадат на нашето поколение и това ще бъде целта на екипа на „Мещра“ в предстоящата работилница.

 

Борис Стоименов – архитект

Проектът „Добре дошъл, майсторе!“ ми даде възможност да опозная регион от България, който слабо познавах до тогава. Странджа беше едно уникално преживяване, което ни потопи в магията на старата българска архитектура в близост до морето. Срещнахме се с майстори, които ни обогатиха с много полезна информация относно старите занаяти, които за съжаление постепенно изчезват, което силно ме мотивира за съхранението и продължаването на тези традиции.

 

Кубрат Милев -архитект

Работилницата бе изпълнена с интересни и вълнуващи преживявания. Същевременно успяхме да свършим чудесна работа по проучването и документирането на културното наследство в региона.  Което, от своя страна, е добра основа за следващите етапи на проекта. Вярвам, че ще успеем да съхраним местните традиции и идентичност.“

 


Специални благодарности на доброволците, които ни помогнаха за проучването:

Цветина Кривошиева – архитект

Поетата инициатива набляга на идеята за приемственост между поколенията в името на опазването на определени ценности, което аз подкрепям напълно. За участие още повече ме мотивира темата на проекта, която е свързана и с професионалната ми ориентация – считам за свой професионален дълг опазването на създаденото преди нас, а този проект е своеобразен начин да се постигне точно това. В допълнение идва локацията на теренното проучване – едно мистично и магнетично място /Странджа/, което аз лично опознавам и изучавам с изключителен интерес.

 

Петя Талева – строителен инженер, докторант

Изучаването на нематериалното културно наследство в Странжда е крачка към опазване и на неговата проекция – материалното културно наследство. Теренното проучване е уникален шанс да се запозная с част от нашата история, занаяти и традиции в строителството. Мисля, че такъв млад и амбициран екип от специалисти в различни области би допринесъл за опазване на автентичността на този район.

 

 

Поля Нинова – архитект

Странджа е едно магично място, където взаймодействието между човека и природата е създало характерният й облик със запазено материално наследство. Освен това силната приемственост между поколенията е съхранила  интересното и богато нематериално наследство, част от което и ние откривахме по време на проучването. Идеята, да продължим със съхранението и да предадем нататък откритото от нас, както и да запознаем повече хора с уникалността на мястото, което е в основата на проекта е и това, което аз като човек и бъдещ архитект си поставям за цел.

 

Анриета Жекова – библиограф

Харесах идеята, защото е свързана с история и архитектура, както и с проучване и изследване на места, занаяти и култура. Всички изброени области са и мои лични интереси. Обичам да пътувам до отдалечени и малко населени места. Проекта съчетава пътуване, изследване и общуване с различни хора в Странджа. Радвам се, че бях част от екипа.

 

Драгомир Груев – eстествени науки

Във времена, в които масовите строителни практики необратимо разрушават природните системи, лъч надежда е опазването на вече изграденото от предците ни – правилна крачка към устойчив начин на живот.

 

Ирина Ганева – архитект

Участието в теренното проучване беше възможност да опозная нови места, хора и техните обичаи, вярвания и истории. Територията се оказа уникална откъм непокътната природа и консервирана архитектура, които вярвам, че трябва да се съхранят. Странджа ме вдъхнови с примерите си, както на материалното, така  и на нематериалното културно наследство и именно това ме стимулира и в бъдеще да продължа да я опознавам.

 

Евгени Дермански – архитект

Като студент по архитектура в УАСГ имах възмоността да участвам в проучвания,
свързани с културното и архитектурното наследство в региона на Странджа. Проектът „Добър ден, Майсторе! Как я построи“ с неговата мисия – издирването на стари майстори и предаването на традиционни знания и занаяти на бъдещи поколения, привлече вниманието ми като една изключително добра кауза с цел запазване на нематериалните ценности във времето. Участието ми като доброволец в теренните проучвания доразви познанията ми и задълбочи интереса ми към това  уникално място.

 

Мирела Светославова – архитект

Дори за човек като мен, израстнал в непосредсвена близост до нея, Странджа е непозната и малко популярна. По време на следването ми, имах възможността да се запозная по от близо с региона и да открия, че притежава изключително голям потенциал и съвкупност от природни, историческо-културни и архитектурни ценности. Участието ми в проекта “Добър ден, Майсторе! Как я построи?” беше подтикнато най-вече от желанието ми за популяризирането на региона и преоткриването на забравените и/или изгубени негови традиции и обичаи.

 

Славяна Димитрова – студент по архитектура

Следването по архитектура в университета предлага доста малко практика в реална среда и поради тази причина лесно се изкушавам от посещения и проучвания на по-непознатите за мен места из България. Проектът “Добър ден, Майсторе! Как я построи?” беше идеална възможност да посетя, да проуча и разбера архитектурата, материалното и нематериалното наследство на Странджа чрез живота и дейността на местните, знания и опит, които от нито един учебник не мога да придобия. Не от по-малка важност е и запознанството с различни и интересни хора, с които се радвам, че работих, и бих работила отново.

 

Азатухи Саргсян – архитект

Нематериалното културно наследство е едно от най-невероятните богатства на България, което трябва да бъде прието и разбрано от нас в настоящето и предадено на бъдещите поколения. Решението ми да взема участие в проекта „Добър ден, Майсторе!Как я построи?“ беше продиктувано от уважение и интерес към инициативата на „Мещра“ да се опознаят традиционните занаяти. Автентичния и мистичен характер на мястото успя да допринесе за пълноценното възприемане на качествата на българското културно наследство и да събуди още по-голям интерес у нас. Изключително много се радвам, че бях част от този прекрасен екип в това приключение.

 

Екатерина Цолова – студент по архитектура

Преди да се включа в проекта „Добър ден, Майсторе!Как я построи?“ не знаех достатъчно за Странджа, традициите и поминъка на хората там. За мен граничното местоположение на района и преминаването на различни култури дори и днес, го правят наситен с предания и трогателни лични истории. Разказите на местните хора много ни помогнаха да се потопим в обстановката и да усетим душата на мястото.

 

 

Димитър Петров – аниматор/художник декори

Фолклорът, историята и архитектурата винаги са ми били интересни. Когато разбрах за Мещра и за проекта “Добър ден, Майсторе! Как я построи?”, видях в това една страхотна възможност да науча повече и за трите. Прочуването в Странджа ми помогна да разбера много повече за историята на региона и за специфините подходи при строеж, което ще ми е безкрайно полезно. Също така още повече се убедих във важността на работата на Мещра и на сходни проучвания – защото ще е срамота тези традиционни занаяти и подходи да се изгубят за бъдещите поколения. Бях изключително щастлив от възможността да участвам в едно толкова страхотно начинание с толкова готин екип.