Майстори и занаяти

МАЙСТОРИ
Занаяти

Керемидчийство
Каменарство и каменоделство
Тухларство
Варджийство

Речник
Литература


Майстор Андон Загоров – зидар от с.Кости

 

 

Андон Загоров е от гр.Петрич. Завършва строително училище в гр.Девня и  чиракува при майстор-зидар три години. Заселва се в Странджа по програмата “Странджа – Сакар” от 1982 г. Повече от двадесет години работи

традиционна каменна зидария и редене на покриви с турски керемиди. Умее и плетене на стени от леска и полагане на глинени мазилки. Работи и в близките села Граматиково, Кондолово и Българи. За майстор Дончо полагането на камък изисква най-голям майсторлък – реденето на зид и облицовка са най-трудни и тежки. Дончо е известен в района и с работата си по покривите. Няма къща в село Кости, на чиито покрив да не се е качвал, защото местните казват, че “той има златни ръце”. Традиционните къщи тук са покрити с така наречените „турски керемиди“. Ходенето по покрива също е умение – там не е за всеки, а за майстор Дончо е най-хубаво да гледа от високо.

Намират се млади момчета да му помагат, но не и такива да чиракуват и да „прихванат“ занаята.

 

 

 

Майстор Йовно Йовнов – майстор на цепени дъски от с.Българи

 

 

Майстор Йовно Йовнов е от село Българи. Той от двайсет години практикува стария занаят за цепене на дъски за типичната дъбова обшивка на странджанските къщи. Този метод се използва още от Възраждането. Днес Йовно е последният майстор в района. Наследил занаята от чичо си, през ръцете му минават десетки къщи в Царево, Бръшлян, Созопол, Несебър и Жеравна. Със съжаление споделя, че никой от младите не иска да захване трудния занаят, за който се изисква много търпение и много упорит труд.

Инструментите, които ползва, са две дървени цепила и брадвичка. Тънкостите започват от избора на правилното дърво за сеч. Избират се прави дъбови дървета от вида благун, растящи в сенчести смесени гори. Диаметърът на ствола трябва да е не по-малко от 30см. Извършва се сеч само на подбрани от майстор Йовно дървета, от края на септември до началото на февруари месец. В този период качеството на дървесината е най-високо и в последствие не се развиват паразити. Нацепените дъски са с дължина около 60см и дебелина около 0,8см. За северните фасади на къщите се поставят дъски с дебелина 1,8-2,0см. След като изсъхнат добре, се редят хоризонтално със застъпване и се приковават. По вертикала мястото на снаждане се покрива с дървена летва – “майка”. За ден опитният майстор нацепва максимум 80 бр. дъски. От един кубик дървесина се добиват около 400 бр. цепени дъски.

Така изпълнената дъсчена обшивка е устойчива около сто години и не се нуждае от никакво допълнително третиране.

 

 

Дядо Михал – майстор кошничар от с. Стоилово

 

 

Село Стоилово се намира на 9км от гр. Малко Търново. Счита се, че то е едно от най-старите хесакийски селища в Странджа. Заселено е преди 250—300 години.

Долините на реките Мечи дол и Велека в близост са богати на леска. В миналото тук са работили голям брой майстори-кошничари. Този занаят е усвоен в края на XIX в. от майсторите-занаятчии от Лозенград (дн. Къркларели, Турция)

Дядо Михал е последния от тях. Наследил уменията на баща си, днес е на 86 години и вече не “фата” трудния занаят. Местата за бране на леска отдавна са недостъпни и дори няма сили да ни покаже. Разказва, че трябва да се стъкми огън, да се опарят и накиснат клоните, да се нацепят и издялат. Кошниците се плетат от меки ленти за да не тракат и да не се разваля формата. Изделията са изключително леки и издръжливи, но не трябва да се мокрят.

Принципът за плетене на преградни стени е сходен. Там леската е по-дебела, цепи се само на две, приковава се и се оставя ръб, за който се захваща глинената мазилка.