Майстори и занаяти

Майстори
Занаяти

Керемидчийство
Каменарство и каменоделство
Тухларство
ВАРДЖИЙСТВО

Речник
Литература



Варджийство – то е силно развито през целия XIX в. Големите находища на варовик и мрамор се използват за строителството по Черноморието и в Южна Странджа. В традиционната странджанска къща не се използва вар. През 20-те години на XX в. започват работа варници в Бръшлян и Факия. Занаятът запада към средата на 50-те години, въпреки въвеждането на тухлите в строителството.

Вар се произвежда от два вида варовити камъни (бял и червен варовик) или мрамор. При изпичането на 50 кг червен варовик се добиват 25 кг вар. Всеки майстор-варджия има собствена варница, която работи от март до септември с един помощник. Има и общоселски варници, в които се сдружават няколко селянина и добиват вар за собствените си нужди.

Варницата се изгражда на стръмно място с находище. Отвън е с каменна зидария, а отвътре – с керамични тухли. Формата ѝ е цилиндрична с височина 8 м, като три метра са вкопани в земята. Диаметърът е 3-3,5 м. В основата си има отвор за запалване, а отгоре е открита. Варовитите камъни се редят като сводест купол около стената и достигат височина 4 м. В основите редят двама варджии, а при стесняването във височината само един. Вътрешността на купола се реди плътно с дървета, които се кръстосват на всеки нов ред. След като се постави и последния камък на купола и той се затвори отгоре, двама варджии редят плътно само камъни още 4 метра,докато се стигне горното ниво на шахтата. Една варница се зарежда от двама души за три дни и побира 25 м³ камъни и 3 м³ дърва. Варницата се запалва и, след като изгорят дъвата в купола, се зареждат още, за да се поддържа огъня три денонощия. Майсторът следи да не излиза пушек през стената на варницата, ако има такъв мястото се замазва с кал. След като димът от горния отвор премине в пламък, процесът е завършен. Варта се изважда след като изстине добре след две денонощия. За обгарянето са необходими около 60 м³ букова дървесина.

На основата на големите варови находища, през 50-те години на ХХ в. в Малко Търново се създава предприятието „Варови пещи“, което въвежда индустриалното производство и задоволява нуждите от този материал в целия Бургаски окръг.