село Сливарово

Магията на пограничните села е завладяла напълно Сливарово.
Сред поляна с вековни дъбове, църквата е под постоянно наблюдение от близката гранична вишка. Тук само материалното наследство свидетелства за уменията на старите майстори.
Селото има 6 жители, и почти двойно повече параклиси: някои са старинни, други са издигнати в наши дни от будни наследници на отдавна изселени семейства.
Дори и селото да е най-малкото в Странджа, както казва кметският наместник: „Оттук започва България“.
Сливарово е обезлюдено веднъж след 1903 г. при потушаването на Преображенското въстание и втори път след 1945 г., когато попада в 10 километровата гранична зона с ограничен достъп. При прекарването на границата е разкъсано и землището отвъд река Резовска остава в Турция.
Макар и наложената изолация да обрича селото на затихване, граничещо със забрава, това безвремие позволява на оцелелите сгради да се съхранят в автентичен вид. Днес в Сливарово се наблюдават множество от най-запазените примери на странджанската възрожденска къща.